Не заместител. Партньор.

01

Откъде започна

Проектирам уебсайтове от 2018 г. насам. Над 300 на брой, за клиенти на четири континента: аптеки и дентални клиники, марка тахан, студио за масаж в София, платформа за наемане на каскадьори от 61 държави. През повечето от тези години работата имаше една и съща форма. Аз проектирах, а после започваше дългата част: превръщането на дизайна в работещ код — страница по страница, браузър по браузър, телефон по телефон.

Дългата част решаваше кое е възможно. Към всяка идея имаше прикачена една тиха сметка. Колко дни ще отнеме изработката? Ще я понесе ли бюджетът? Струва ли си рискът, ако на клиента не му хареса? Много добри идеи умираха в тази сметка. Не защото бяха грешни, а защото бяха скъпи.

Точно тази сметка се промени. Днес AI пише кода. Аз проектирам, насочвам и решавам. Идеите, които преди умираха в таблицата с разходите, сега се изграждат — обикновено още същата седмица, често още същия следобед.

02

Как изглежда един работен ден

Хората си представят, че е достатъчно да напишат „направи ми уебсайт“ и сайтът се появява. Не става така — и не искам да става така.

Една работна сесия е разговор между творчески директор и много бърз, много търпелив програмист, който никога не се уморява. Описвам какво искам — често в общи линии, понякога с пример от друг сайт, понякога с нищо повече от усещане. Claude — AI моделът, с който работя — предлага как да стане, пише кода и го пуска онлайн. Отварям сайта на телефона и на компютъра си и реагирам.

Някои реакции са дълги. Повечето са кратки и честни:

• „Скролът не работи, не мога да сменям екраните с мишката.“
• „Върни плавното дишане на иконата на менюто, само добави глич от време на време.“
• „Смени видеото на екран 11. Не ми харесват тия типове.“

Всяка от тези реплики е решение, което само аз мога да взема. Прекалено ли е движението? Чете ли се лицето по-добре, ако кадърът за телефон се изреже още наляво? Изглежда ли клипът кинематографично, или евтино? AI има мнение и го изказва, често доста добро, но вкусът е мой, както и отговорността.

AI носи всичко около тези решения: кода, проучванията, обясненията, поправките и енергията да опита четирийсетия вариант толкова старателно, колкото и първия.

03

Кой какво прави

След стотици часове работа по този начин разделението е ясно.

Какво нося аз: разговора с клиента, идеята, посоката, референциите, вкуса, онова „не, не така“ и последната дума кога нещо е готово.

Какво носи AI: кода — със скорост и мащаб, с които никой човек сам не може да се мери. Проучванията — от стоковите видеа през лицензите до данните от търсачките. Варианти, от които да избирам. Ясни обяснения, когато нещо се счупи. И безкрайно търпение към постоянните ми промени на мнението.

Нито една от двете половини не работи без другата. AI без посока произвежда средностатистическия уебсайт — същия, който всички останали вече имат. Дизайнер без AI се връща при таблицата и пресмята кои идеи може да си позволи. Заедно въпросът се променя от „можем ли да си позволим да го изградим?“ на „това ли трябва да изградим?“.

04

Фасилитатор, не заместител

Най-точната дума, която открих за това, е фасилитатор. Фасилитаторът не поема контрола над стаята. Той се грижи идеите в нея наистина да се случат.

Реален пример. Наскоро зададох един-единствен въпрос: можем ли да постигнем на този сайт онзи готин, завладяващ, много фънки ефект на Cyberpunk? Два дни по-късно сайтът имаше втора личност. Превключваем Cyberpunk режим с HUD интерфейс, заглавия с глич, дъжд от код, меню за пауза на цял екран, собствен саундтрак и тринайсет нови фонови клипа, подбрани един по един. На всяка страница, на компютър и на телефон, на живо.

Това е проект, който би държал зает малък екип с месеци: дизайнер, двама програмисти, някой, който търси видеа и музика, някой, който тества на различни устройства. Тук всичко се случи между другата ми работа, като разговор. Цялата история съм разказал в Cyberpunk режим: анатомия на един творчески изблик.

Дали AI го проектира? Не. Идеята дойде от любовта ми към жанра и от неща, които вече бях правил: падащия код на behub.dev, HUD интерфейса на камерата в worldwidestunts.com. AI превърна едно настроение в работещ софтуер и по пътя не спираше да задава правилните въпроси. Готов ли е превключвателят да стане публичен? Да сменят ли каруселите кадрите си с глич, вместо да се въртят? Откъде да дойде музиката и има ли тя лиценз за комерсиална употреба?

05

Един следобед, от начало до край

Страницата, която четете, е добър пример за това как минава един ден.

Поисках две неща: истинска страница за услугите, която обяснява подробно какво правя, и блог. Първо дойде страницата за услугите: девет раздела, от уеб дизайн по поръчка и електронна търговия до работа с агенции, всеки свързан с проектите, които го доказват, а накрая — раздел с въпроси и отговори. Тя излезе на живо и я прочетох на телефона си и в двата облика на сайта.

После дойде ред на блога. Дадох му име, размислих и накрая се спрях на Какво предстои. Казах за какво искам да бъдат статиите: как работим заедно, елегантната страна на работата ми и нейната фънки страна. Аз дадох идеите. AI ги разви в чернови, изгради страниците и изображенията за споделяне и ги свърза с менюто, картата на сайта и данните за търсачките.

По средата забелязах нещо, което ме подразни. Сайтът описваше работата ми като „ръчно кодирана“. Не е — вече не — и се гордея с начина, по който се прави. Затова го казах направо: не ръчно кодирана, а кодирана с AI, с човешко докосване и човешки дизайн. Това е най-силният ми аргумент. За минути формулировката беше сменена навсякъде, където се появяваше: на началната страница, на страницата за услугите, в портфолиото, в описанията, които чете Google, дори в резюмето, написано за AI асистентите. Подобна промяна в текстовете преди означаваше цял следобед ровене из файлове. Сега е достатъчно едно мое изречение и едно щателно претърсване от страна на AI, който после ми показа всеки ред, който е пипнал.

Такъв е ритъмът. Аз насочвам, той изгражда, аз проверявам, той поправя. Никой от двама ни не би се справил сам с този следобед.

06

Много повече от код

Изненадващото е колко голяма част от работата около един уебсайт може да поеме.

Проучвания. Когато за Cyberpunk режима трябваха кадри, AI претърси безплатни стокови библиотеки, провери лицензите и ми донесе кратък списък, който да преценя. Когато поисках музика с право на комерсиално ползване вместо вграден клип от YouTube, той намери песен с подходящ лиценз и я качи директно на сайта.

Аналитика и търсачки. Когато свързах Google Analytics и Search Console, AI прочете данните и откри онова, което бях пропуснал: Google никога не беше изтеглял картата на сайта ми, шест от страниците ми изобщо не му бяха известни, а новият сайт работеше вече месец без проследяващ код. Всичко беше оправено още същия следобед — заедно с банер за бисквитки, който не зарежда нищо от Google, докато посетителят не се съгласи.

Писане. Страниците на проектите в този сайт, страницата за услугите и, да, тези статии са писани заедно. Аз давам идеята и това, в което вярвам. AI я развива, структурира и редактира. После аз режа, променям и споря, докато текстът не зазвучи като мен.

Обяснения. Когато нещо се счупи и не разбирам защо, питам и получавам директен отговор. Защо колелцето на мишката спря да сменя екраните? Защото един слой с ефекти на цял екран неусетно се беше превърнал в нещо, което браузърът може да скролва, и прихващаше колелцето. Един ред код го оправи. Във всяка сесия научавам нещо ново.

07

Какво не прави

Искам да съм честен за ограниченията, защото точно тук хайпът се разминава с истината.

Не познава клиентите ми. Никога не е стоял в шоурум за кухни в София и не е гледал как се изпитва съоръжение за каскади. Не знае, че хората резервират час по пилатес от телефона си късно вечер, нито че студиото за масаж продава спокойствие, а не процедури. Такива прозрения идват от разговори с истински хора и оформят всяка страница.

Няма собствен вкус, когато става дума за бранд. Поискайте от него „уебсайт“ и ще получите най-вероятния уебсайт: голям заглавен екран, три колони с предимства, голям бутон. Дайте му посока, казвайте „не“, докато не стане както трябва, и ще получите нещо, което никой друг няма.

И може да греши с пълна увереност. Поправка, която работи на компютър, чупи нещо на телефона. Клип, който изглежда чудесно като миниатюра, изглежда евтино в движение. Затова всичко се проверява на живо, на истински устройства, от човек.

Кодиран с AI, с човешко докосване. Докосването не е украса. То е преценка.

08

Не ни взема хляба

Това е въпросът, който всички задават: ще ни отнеме ли AI работата?

Ето какво направи с моята. Взе онази част от работата, която ме ограничаваше, и ми даде повече от частта, която обичам. Сега проектирам повече, не по-малко. Пробвам повече идеи, защото една проба струва следобед, а не месец. Казвам „да“ на проекти, които преди бяха извън обсега на малко студио: платформи по поръчка, системи за резервации, данни на живо, два цялостни облика за един и същи сайт.

Хоризонтите ми също се разшириха. Фен сайтът на Карлос Алкарас два пъти на ден проверява в Wikipedia къде играе той. World Wide Stunts филтрира списъка с каскадьори по дисциплина и регион. Този сайт има два цялостни облика, радио плейър, аналитика, която зачита съгласието на посетителите, а вече и блог. Преди няколко години всяко от тези неща щеше да е отделен проект с отделна оферта. Сега това са просто неща, които можем да пробваме, и единственият въпрос е дали си струват.

Тясното място се премести. Преди беше „можем ли да го изградим?“. Сега е „какво трябва да изградим?“ — а това е човешки въпрос. Нужен е някой, който познава клиента, аудиторията и занаята и може да различи доброто от просто завършеното.

Няма да се преструвам, че нищо не се променя. Работата, която се свежда единствено до превръщане на чужд дизайн в код, се променя бързо, и хората, които я вършат, заслужават честен отговор за това. Но дизайнерите и програмистите, които започнат да работят с AI, не звучат като заменени. Звучат като хора, на които за една нощ са дали по-голямо студио. Умението днес е да го насочваш: да знаеш какво да поискаш, да разпознаеш кога греши и да имаш вкуса да довършиш. Това е творческа работа и тя е повече от всякога.

09

Какво печелят клиентите

За хората, за които работя, промяната е съвсем практична.

Повече амбиция за същия бюджет. Анимации, ефекти и функционалности по поръчка, запазени доскоро за бюджетите на големите агенции, днес са реалистични и за местен бизнес.

Истински сайт, още в началото. Първата работеща версия идва бързо, така че реагирате на истински сайт на собствения си телефон, вместо да си го представяте по статичен макет.

Промени без главоболие. Ако размислите, вече не чакате седмица. Пробваме, вие гледате, решаваме.

Остава ваш. Резултатът е сайт, който притежавате изцяло: кода, съдържанието и избора на хостинг. Код, написан от AI, си остава код. Всеки програмист може да го отвори.

10

Какво предстои

Нарекох този блог Какво предстои, защото мисля, че сме в самото начало. Инструментите ще стават по-бързи, по-добри и по-странни. Част от описаното тук след две години ще изглежда трогателно старомодно.

Но в едно съм почти сигурен. Колкото повече кодът се грижи сам за себе си, толкова по-важна става човешката част: разговорът, идеята, вкусът и решението да спреш, когато е точно. AI пише кода. Хората решават какво си струва да се изгради. Заедно правим неща, които никой от двамата не би опитал сам.

Ако имате идея, която сте смятали за твърде голяма, твърде странна или твърде скъпа за вашия сайт, разкажете ми за нея. Възможно е до нея да ви дели само един разговор.